ЕСЕНЕН ТЕАТРАЛЕН САЛОН 2026

Уважаема публика,
С радост Ви информираме, че тазгодишното издание на ЕСЕНЕН ТЕАТРАЛЕН САЛОН 2026 ще се проведе в периода 24 септември-12 октомври! Постарали сме се както винаги програмата да бъде разнообразна и интересна за сливенската публика. Тази година тя включва:

50X70_24

24 септември 2026                                              

Представяне на биографичната книгата „Катя Паскалева. Тишина от думи“ на Георги Тошев и документален филм за актрисата

Авторът на книга „Тишина от думи“ (Книгомания) Георги Тошев е бил близо до Катя Паскалева. На сцената – играли са заедно в пиеса, но и в живота. Получил е от нея като подарък едно изречение, което винаги носи със себе си. А след смъртта ѝ – няколко кашона със снимки и бележките, които тя пише в болницата, когато болестта вече е отнела гласа ѝ. Какво иска да ни каже голямата актриса в тези бележки, когато вече се сбогува с живота си? В тази книга Георги Тошев свидетелства за един живот, за който много неща не знаем.

Георги Тошев:

Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цял живот.

Катя Паскалева беше такава – присъствие от друго измерение, жена с много гласове,

актриса, която отказваше да играе живота си по предварителен сценарий.

Тази книга не е биография.

Тя е следа.

Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е превърнала в най-

дълбоката реплика. Разказ за срещите, които никога не са били случайни. За ролите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината – и през които се измъква душата.

Катя не изчезна. Просто смени сцена.

…………………………………………………………………………………………………

25 септември 2026                                      

Театър 199 „Валентин Стойчев“ София

ПОСЛЕДНАТА НОЩ НА СОКРАТ

Постановка: Съни Сънински

Сценография: Никола Тороманов

Костюми: Ясмин Манделли

Музика: Милен Кукошаров

Участват: Ивайло Христов Атанас Атанасов Ирини Жамбонас

2424 години от последната нощ на Сократ пред чашата с отрова. Стефан Цанев ни разказва за нея…и за Стара Гърция, и за днешна България, може би, за света утре. Защото не върви подир нещата, а успява да ги изпревари! Говори за власт и демокрация, за свободата на личността, за правото да носиш името си. Може би горе на сцената някой ще изпие чаша с отрова…може би долу, в залата, друг ще получи отговор на въпросите от неспокойното ни ежедневие…

НАГРАДИ

„АСКЕЕР“ 2026 за водеща мъжка роля на Ивайло Христов и Атанас Атанасов

НОМИНАЦИИ

„АСКЕЕР“ 2026 за най-добро представление

„ИКАР“ 2026 за поддържаща женска роля на Ирини Жамбонас за образа на Ксантипа

……………………………………………………………………………………………..

28 септември 2026                                     

Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен

ПРЕМИЕРА

ДОМЪТ НА БЕРНАРДА АЛБА

Автор: Федерико Гарсия Лорка

Постановка: Петър Денчев

Превод: Лъчезар Мишев

Сценограф: Петър Митев

Композитор: Христо Намлиев

Хореограф: Нели Георгиева

Участват: Елена Азалова-гост, Божидара Тепалкова, Виктория Антонова, Ивея Симеонова, Катрин Янева, Кристин Цанова, Самуела-Ивана Церовска, Яна Бобева

………………………………………………………………………………………………

29 септември 2026              

Драматичен театър „Н.О.Масалитинов“ Пловдив

ВЛЮБЕНИЯТ ДИРИЖАБЪЛ. СЪДБАТА НА ПОЕТА.

по стихове и спомени от и за Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов

Композиция и текстове: Александър Секулов

Сценична адаптация и режисура: Диана Добрева

Сценография: Ванина Цандева

Костюми: Мария Колева

Композитор: Сашко Костов, Явор Карагитлиев

Хореограф: Олга Панго

Участват: Константин Еленков, Мартин Раков, Мария Сотирова, Борис Кръстев, Паола Маравиля, Александра Свиленова, Ивана Крумова, Николай Станоев, Габриела Чонина

„Влюбеният дирижабъл“ е спектакъл за трудната съдба на българския поет. За сложната и крехка летателна машина на неговия живот, която често пъти се разбива в скалите на неразбирането и отхвърлянето.

Но „Влюбеният дирижабъл“ е спектакъл и за вечната метафизична сила на българската поезия, която я нарежда сред най-високите образци на световната литература.

В спектакъла са използвани стихове, интервюта и спомени на и за Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов

Проектът е реализиран по програма „ПОДКРЕПА НА ТВОРЧЕСКИТЕ ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА“ на Министерство на културата.

НАГРАДИ

„АСКЕЕР“ 2026 за най-добро представление

„ИКАР“ 2026 за дебют на Паола Маравиля и за авторска музика на Сашко Костов и Явор Карагитлиев

………………………………………………………………………………………………….

02 октомври 2026               

Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора

МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ

По Лиман Франк Баум

Драматизация: Стефан Белов

Режисьор: Бисерка Колевска

Сценография и костюми: Марина Райчинова

Музика: Красимир Гешев, Евгени Господинов

Текст песни: Цветомира Цонева

Хореография: Зорница Пенева

Мултимедийна среда: Петко Танчев

Сценичен бой и каскади: Д-р Емил Видев

Действащи лица и изпълнители:

Леля Ем - МИЛЕНКА СОТИРОВА

Дороти – СИМОНА ЖУЛИЯНОВА

Добрата вещица- ЛИЛИЯ ТИХОВА

Злата вещица - МАРТИНА ГЕОРГИЕВА

Тенекиеният - ИЛЧО ДИМИТРОВ

Плашилото - ТОДОР КОЦЕВ

Лъвът - БОРИСЛАВ ВЕЖЕНОВ, БОРЧЕ МАНЕВ

ОЗ - КРАСИМИР НЕНКОВ

Дъвчащи, Макове, Гарвани, Царевици, Дървета, Паяк, Летящи маймуни - ИОАНА ХРИСТОВА, МАРИЯ ЧЕРКЕЗОВА,  ЯНА БОЖАНИН, ИВАН КАЛОШЕВ, АЛЕКСАНДЪР БОРИСЛАВОВ


"Вълшебникът от Оз" повдига много важен за мен въпрос - Защо се оставяме да живеем в сивота?!?

Мечтата ми е да накарам децата да мечтаят, да вярват в невъзможното, защото то е възможно, стига да се упражняваш достатъчно.  Да не се отказват да минат отвъд дъгата. Да помогнем на възрастните да се върнат в детството си. "Детето, то е бащата на човека..." пише Гьоте. Не затваряйте вратата на детската стая, оставете я отворена, за да може да се връщате в пъстрия свят на детството, където има добри феи, зли магьосници, говорещи птици, ходещи дървета.

Мечтайте!

………………………………………………………………………………………………

07 октомври 2026               

Изложба „Антология на българския сценичен плакат“

Избрано от колекцията на Международното триенале на сценичния плакат София

………………………………………………………………………………………………

11 октомври  2026               

Представяне на документален филм „Загадката Леда Тасева“ на Георги Тошев и книгата „Леда и думите“, която събира стихове, биографични фрагменти, спомени и фотографии, разкриващи личния и творчески свят на актрисата.

Мултимедиен проект, посветен на 100-годишнината от рождението на актрисата Леда Тасева

Леда Тасева е родена на 22 август 1926 г. във Видин. Баща ѝ Цветко Тасев е родом от белоградчишкото село Раяновци, а майка ѝ Зора е от Дунавци. Част от детството си бъдещата актриса прекарва именно там, в дома на своите баба и дядо по майчина линия. През 1944 г. завършва Първа девическа гимназия в София. Първите ѝ професионални стъпки на сцената са свързани с театъра във Видин, където започва работа като актриса през 1951 г. През 1952 г. е приета във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с бъдещите големи актриси Емилия Радева, Гинка Станчева и Татяна Лолова.

След дипломирането си през 1956 г. започва дългия си театрален път през сцените на театри в Стара Загора, Бургас, Пловдив, Враца, Пазарджик и София. Играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и в Театър на народната армия, а по-късно става част и от трупата на Театър „София“.   Освен на театралната сцена, Леда Тасева оставя ярка следа и в киното и телевизионния театър на Българската национална телевизия. Тя участва в десетки постановки и над 30 филма, сред които „Бъди щастлива, Ани“, „Птици и хрътки“, „Сиромашко лято“, „Самодивско хоро“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Прозорецът“, „Черните лебеди“, „Да обичаш на инат“ и „Ганьо Балкански“. През 1980 г. печели наградата на Съюз на българските филмови дейци за най-добра женска роля във филма „Прозорецът“, както и отличието на Съюз на артистите в България за ролята си в пиесата „Човекоядката“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен и през 1987 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“.

Леда Тасева умира на 4 юли 1989 г. в София, само десет дни след като изиграва последната си роля на сцената. Тя остава в историята като първия български актьор, изпратен в последния си път с аплодисменти – жест на признание от колеги, приятели и публика. През 2024 г., по повод 35 години от смъртта ѝ, на родната къща на майка ѝ в Дунавци е поставена паметна плоча -още един знак за признателността към една от най-ярките личности в българското театрално и филмово изкуство.

……………………………………………………………………………………………..

12 октомври 2026              

Драматичен театър „Никола Вапцаров“ Благоевград

ПСИХО

от Джо Ортън

превод: Михаил Събев

режисьор: Николай Младенов

Сценография и костюми: Никол Трендафилова

Музика: Мира Искърова

Хореография и пластика: Филоп Миланов

Участват: Албена Павлова, Емил Марков, Даниел Пеев, Георги Манев, Катя Иванова, Йордан Върбанов

„Психо“ е вихрена, абсурдна и безпощадно смешна комедия на недоразумението, чието действие се развива в психиатрична клиника. Доктор Прентис си търси нова секретарка, но едно на пръв поглед рутинно интервю прераства в лавина от объркани самоличности, събличания и преобличания, неочаквани проверки и ситуации на ръба на скандала. В свят, с който „нормалното“ е относително, границата между лекар и пациент започва опасно да се размива

За билети, информация и резервации:

Билетна каса на театъра:

Всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 часа

тел: 044 62 30 14, 0887363034, 0896296555

Онлайн на:  www.entase.bg/dtsliven/

bg_BG